събота, 11 октомври 2008 г.

Индийски ресторант Taj Mahal (Тадж Махал)

Ох, искам да си напиша впечатленията от толкова известния индийски ресторант Тадж Махал в София. Посетих го преди месец (септември 2008) аз и моят годеник, още като влязохме ни посрещна сервитиорка, която ни гледаше с лош поглед, но както и да е, може да не е била на кеф момичето. Настани ни на втория етаж, където беше супер тъмно и едвам виждах какво ям. Преди да ни докара яденето ние поискахме да ни настани на друга маса, поне да е до прозорец, а тя каза че всички маси били заети, въпреки че бяха заети само 3 маси на всичките 3 етажа! Казахме си айде каквато такава масата, ще го преживеем, все пак сме дошли заради индийската кухня. Самата обстановка е хубава, но не ми харесаха мръсните опушени стени, дори гледайки ги ме беше малко гнус...!!! Такааа храната - да си дойдем на думата :), храната беше добра, дори доста вкусна ние хапнахме 2 супи (Люто-кисела Супа и Гъбена крем-сума) и 2 основни (Пиле Сааг и Пиле Корма) и индийски хляб. Всичко беше страхотно :). Музиката беше индийски (хареса ми :)). Като изключим лошото обслужване от сервитиорката, която след като се забави доста с поръчката ни каза, че имали проблеми с персонала (колко професионално от нейна страна) и най-накрая естествено си закръгли с няколко лева сметката като не ни върна ресто... мога да кажа, че бих научила как се правят тези индийски вкусотийки и бих си ги приготвяла сама, или бих си поръчала по интернет, но повече там няма да стъпя. Кофти, мислех си че има в София хубав индийски ресторант, но както и в повечето заведения има малки неща, които развалят момента.

Поне като не може да се справят с персонала, толкова ли е трудно и скъпо да си освежат стените?

събота, 14 юни 2008 г.

Плаж Ябанаки (Yabanaki), Варкиза, Атина

Хубав плаж с много ситен пясък, достатъчно пространство между чадърите, бистра и чиста вода с пясъчно дъно - това е Ябанаки (Варкиза/Varkiza). Намира се на около 30 минути от центъра на Атина. Пътя е панорамен. Малко преди Варкиза е градчето Воулягмени (Vouliagmeni). Там се намира и езерото Воулягмени (lake Vouliagmeni).

Входното билетче е 7 евро през уикенда и 6 евро през седмицата. В комплекса има детски парк за забавления, много заведения, водни спортове. Има и няколко бунгала, наричат ги кабини (Cabanaki/Καμπανεσ), обзаведени с всичко необходимо, но те се отдават само през деня от 8 сутринта до 8 вечерта! Разни хора, разни идеали! Водните спортове са водни ски, сърф, банан, уиндсърф, водно колело... засега за тези се сещам. Има и плажен волейбол. Но не си мислете че това всичко е безплатно! Всичко се плаща на час както и плажния волейбол. Има и уроци по съответните водни спортове. Също така през уикенда шезлонзите се плащат - 4.5 евро.

Този плаж наистина е много хубав и приятен, но ако мислите да го посетите е хубаво да си подготвите доста пари, особено ако е събота или неделя.
За двама човека за събота ще са ви необходими:

Вход: 14 евро
Шезлонзи 2 бр.: 9 евро
Кафе, вода, сандвичи за двама: 15 евро
--------------------------------------
40 евро

Ако сте с кола добавете и около 3 евро такса път и бензин.

Ето и официалния сайт на комплекса Ябанаки, Варкиза.

Приятен плаж на тези, които мислят да го посетят.

Очаквам коментарите Ви! :)

сряда, 4 юни 2008 г.

Лондон (Част 1)

Лондон... никога не съм имала особено желание да посетя Лондон. Годеникът ми беше ходил веднъж и се беше влюбил в този град. Постоянно ми говореше че е много хубаво там и че и аз трябва да ида да го видя. Речено сторено на 9 май летяхме за Лондон от Атина. За мен това беше 1вото летене със самолет. Бях много притеснена... Качихме се на самолета и а да излетим, но не излитаме. След 15 мин пилота ни каза че има проблем с левия двигател и ще изчакаме да го оправят...ужас направо пребледнях, а годеника ми се смее. Такаааа чакаме си ние да ни оправят двигателя на самолета и по едно време една жена вика на стюарда че някой се опитва да влезе в самолета (по-скоро в машинното му отделение или там както се казва). Казах си че ако още нещо стане и аз слизам от самолета. Оказа се че това е техника. Както и да е оправиха двигателя изтестваха го и ние литнахме. За мое щастие бях до прозореца а времето много слънчево и гледката беше страхотна. Особено на излитане когато се видяха много от гръцките острови. После планини отрупани с сняг, езера... наистина беше впечатляващо. Когато наближихме Великобритания ми направи впечатление зеленината... навсякъде беше зелено...
Кацнахме на летище Gatewick и оттам с влак отидохме до спирка Виктория. Билета на влака (Express) беше 56 паунда (за 4 човека двупосочен билет). Незнаехме, че има такъв билет. Жената на касата сама ни предложи. Колко мило от нейна страна. От Виктория си хванахме метро до Marble arch, където беше и хотела ни.
Хотелът! От сайта изглеждаше доста добре, а като отидохме ужас, стаята ни в мазата (едно ниво под партера), за бяната да не говорим. Имаше и електрическа кана, но тя беше пълна с ... блатясала вода.

Стига за хотела, все пак сме само за 2 вечери. Тръгнахме из Лондон. Минахме покрай Пикадили, Сохо, Китайския квартал - много са интересни и което най-много ми направи впечатление как хората стоят прави пред заведението и си пийват бира, явно след работа, тъй като бяха облечени с костюми. Там видяхме табели като тази: Първата е от Сохо. Останалите са някъде из Лондон.

Отидохме до Темза оттам до новото сити (Canary Wharf). Страхотно е много ми хареса, Контраста с останалата част на Лондон е впечатляващ. Тук гледката е същата както на Пикадили. Хора събрани на групички си пийват на крак пред заведенията. Това беше вечер, през деня незнам дали ще е така :).
Всичко в новото сити е лъскаво и космополитно.

Парковете в Лондон
Парковете в Лондон са великолепни. Много чисти, пълни с животинки като: гъски, лебеди, катерици. Хора седнали по тревата колкото искаш. Езерца също. Кошчета за кучешки отпадъци имаше доста - явно хората ги ползват! Ние се разходихме из Hyde Park, Regents Park, St. James Park. Най-много ми хареса Regents Park. Ето малко снимки от Hyde Park:

неделя, 1 юни 2008 г.

Плажовете на Атина

Плажовете на Атина. Не ходете на плаж в Атина - по-конкретно става въпрос за плажовете на спирките на трамвая Каламаки и Едем. За останалите плажове незнам, но гърците казват че ходят на плаж само по островите - вадете си изводите сами.

Та за плажовете Едем и Каламаки. Не бях ходила на по-мръсен плаж. За сравнение мога да кажа, че приличат на Варненския плаж, но доста по-мръсен, а водата мътна, мътна. На плажа се събират доста имигранти (от арабски произход най-вече). Повечето от тях направо по слипове, бански не се признава. Амбулантните търговци не липсваха. През 5 минути минаваха. Предлагат бански, хавлии, поли, блузи, къси гащи, обици герданчета, гевреци, царевица и т.н. Имаше едни хора, които си бяха взели кашон някъде с размери 60х60, където си слагаха главата да им е на сянка! Друго което ме отврати беше че малцина бяха хората, които си събираха боклуците след себе си! Навсякъде имаше пластмасови бутилки, чаши, сламки и т.н. На Каламаки има 2 плажа единия е платен. Тръгнахме към него с идеята че ще е по-чист и няма да е гъсто населен. Изненада, входа е 8 евро на човек през почивните дни, като в него се включва чадър и шезлонг, ноооо забележете - ако има свободни. Как пък не! Да не сме луди да дадем по 8 евро на човек, та билета о. Егина до Атина е 8-9 евро и там плажовете са чисти с кристална вода. И се виждаше че доста пренаселен. Отидохме на безплатния плаж и естествено там циганията е голяма. За чиста вода само може да си мечтаят хората. Безплатния от платения плаж на Каламаки ги разделя само една мрежа, за да немогат хората от безплатния плаж да преплуват до платения. Ок, но ако безплатния е мръсен и водата също, как се очаква платения да е чист?

На плажът Едем точно до едните душове има огромна кофа с боклуци, която беше пълна до горе и леко понамирисваше.

Ние повече няма да ходим на плаж в Атина и се надявам да не видя никога такъв плаж в България.

Съжалявам че не си носих фотоапарата за да публикувам и снимки.

четвъртък, 29 май 2008 г.

Lipton Green Tea Orient

Ето с този зелен чай се освежаваме през горещите летни дни. Сутрин правя една голяма кана с чай и слагам каната в хладилника и така вместо вода си пииваме чай. Ако не забравя и ми се намира лимон слагам и него. Хем освежаващо, хем полезно.


Съдържание: зелен чай, анасон, канела, женско биле (хм, май доста си прилича с Lipton Marocco).

Идеята ми е да си ги имам като снимка и впечатления, за да мога по-лесно да го намеря в магазина, когато реша да повторя някои чай :), кофти е че изглежда като реклама :(.

петък, 23 май 2008 г.

о. Ангистри

Остров Ангистри (Агистри) е от групата на Сароническите острови. Намира се на час и половина път от пристанище Пиреа (Атина). Цената на билета е около 9евро в едната посока. Ето сайт за билети: http://www.hellenicseaways.gr/index.asp?a_id=219. Агистри е малък остров, oбиколката му е едва 11 км. на мен лично много ми хареса. Остров Агистри както и всички острови от тази група са идеални за уикенд. За повечко време на мен лично биха ми били скучни ;), освен ако не търсите пълно спокойствие.
На острова има хубави плажове с хубав пясък. Има и хубави заведения. Ето цена за обяд за 4 човека 80 евро, който включваше: голяма риба печена на грил с гарнитура задушени зеленчуци, 3 бири Mythos, 2 узута, 1 порция (голяма) калмари и октопод на грил, 2 гръцки салати, спагети с морски дарове. Разбира се и има безплатен хляб, който беше много вкусен.
Мисля че може и по-евтини заведения да се намерят на острова. В Атина около акропола цената е същата. Иначе на едно заведения бяхме седнали и там беше доста по-евтино от Атина. Например: 1 фанта, 3 бири, 2 кафета и естествено безплатна вода - общо 8 евро. За сравнение в Атина само бирата е 4 евро. Странно ми се видя, че датата беше 17 Май, температурата беше около 27 градуса, водата също не беше студена и въпреки това плажовете бяха почти празни. Ето и малко снимки.

сряда, 14 май 2008 г.

о. Егина (Саронически острови, Гърция)

Остров Егина (Aegina) е остров от групата на Сароническите острови. Намира се само на 40 мин. от пристанище Пиреа (Атина, Гърция), а цената на билета е около 9 евро в едната посока. Островът е отлична дестинация за един уикенд. Символ на Егина е шам фъстъкът, който се продава навскяъде, също така се продават сладка от шам фъстък, вафли, мед с шам фъстък и всякакви други лакомства.




Според легендите името му идва от нимфата Егина, майката на Еак, която била похитена от Зевс и пренесена на този остров. Тук бил роден сина й, който управлявал острова. Егина става столица на Гърция след освобождението и от турско робство, но само за 2 години.

На о. Егина е роден Платон. Тук се намира и най-запазения храм в цяла Гърция, а именно храма на Афеа (Temple of Aphaia), построен през 5ти век пр. Хр.

Егина не е туристическа масова дестинация. Това не означава че няма плажове и липсват всякакви забавления. Плажовете са доста, таверните и баровете също и то на много добри цени (наполовина по евтино от заведенията около Акропола в Атина). За по-добра ориентация ето линк към карта на Егина с отбелязани плажове и забележителности.
Карта на остров Егина.

четвъртък, 1 май 2008 г.

Моето идване в Атина, Гърция

Когато половинката ми получи предложение за работа в Гърция дълго време мислехме дали да приеме и какво ще правя аз там? Незнаехме гръцки, а и едва ли щяхме да го научим за 2 месеца. Все пак решихме да отидем в Гърция, минимум за 1 година (такъв беше договорът на половинката), все пак страна с много история, традиции и места за посещение, ако не се вълнувахме от това поне морето е наблизо.

Стигна до момента в който трябваше да кажа на шефовете ми че за една година няма да съм България... За моя голяма радост се съгласиха да им работя от разстояние през тази година и като се върна в България да съм при тях. Така почна нашето преместване от София към Атина. Милото замина, а аз трябваше да стоя на работа около месец и половина че да се наеме нов човек за да го въведа в моята работа. През това време аз ходих 3 пъти до Атина, 2 пъти с автобус и един път с влак. Пътуванията с автобус от София - Атина са добре, нямаше закъснения и разправии. Но Атина - София е ужасно, а аз предполагах че всичко ще е ок.

Първо багажа ти се блъска, рита и там каквото се сетиш, преди това ти казват да дойдеш непременно 1 час по-рано (защо, никой не ти казва) и най-накрая шофьорите, незнаещи друг език, въпреки че обслужват само линии Гърция - България, те неказваха и кога ще пристигнем!!! Също така билетите нямат места, сяда се където намериш. Сега като се замисля това беше причината да се идва по-рано. Това е с фирмата Tourist Service (от Атина към София е друга, която работи с Tourist Service). А да щях да забравя, ако отидеш не 1 час по-рано а 15 мин преди часа, който е записан на билета ти се карат!!!

Такааа все някак си тръгваш. Автобусът е пълен с жени на възраст 40-60 години, някои от тях много нахални и невъзпитани. Този извод си го направих след като 2 от тях седнаха при мен и веднага ме попитаха "Какво работя в Атина и колко получавам?". Когато им кажех че не работя в Атина а в България те ме питаха там колко получавам....Е това беше много грозно, няма значение забравям го и дори се смея на такива случки. Друго впечатление макар и малко тъжно. Чувам жените на предната седялка да си говорят едната казва "О аз сега съм добре при дядото, всяка събота и неделя ядем пържоли.". Изводи си правете вие... Контингента е ужасен. Е имаше и свестни жени, които не те разпитват за работата и заплатата ти на 1вата минута. Даже една жена ми каза ако ще стоя в Гърция повечко време да не се събирам с българи. На следващото ми ходене друга жена ми каза същото.

Пътуването с влак сякаш ми се стори по-добре. Лошото е че влаковете винаги правят закъснение и не се знае пак! кога ще се пристигне. Естествено с самолет си е най-добре :).

Така след месец и половина и аз бях в Атина. В малката, току що боядисана (60кв) квартирка с вградена кухня с градина с 2 лимонови дръвчета, жасмин, лилиум и някакви цветя, които не ги знам какви са (за пояснение хазяина си подържа градинката, ние само трябва да я поливаме). Това всичко за 380Е. В България плащахме 220Е за 60кв. с мухъл по стените, който естествено ти трябва да си го оправиш с падаща мазилка на терасата и с ръждясали парапети и изтъркани плочки. И това беше добра квартира в сравнение с другите които гледах....но това е друга тема.

сряда, 30 април 2008 г.

Великден на о. Миконос, Гърция (Mykonos, Greece)

Къде ще ходим на Великден? Този въпрос беше в главата ми половин месец преди празника. Близките са много далеч и няма време за прибиране. Обиколихме няколко туристически агенции в Атина и избрахме Великденска оферта на о. Миконос, Гърция(Mykonos, Greece). Така на 25-ти април сутринта тръгнахме от Пиреа с ферибота към о. Миконос. Преди о. Миконос спряхме на о. Сирос(Syros). Ето малко снимки от Сирос. Направи ми впечатление че имаше много коли и е доста застроено. Все пак Сирос е административния център на Цикладските острови (cyclades islands) - Санторини (Тира), Миконос, Аморгос, Андрос, Иос, Милос, Наксос, Парос, Сифнос, Сирос, Тинос. До Сирос пътувахме 4 часа. Ето малко снимки на пристанището на o. Сирос.

След около час пристигнахме на о. Миконос. На пристанището ни чакаше автобус, който да ни закара до хотела. Така след около 15 мин бяхме пред 5 звездния хотел Микониан Амбасадор (Myconian Ambassador). Настаниха ни в стаята, която беше арабски стил и е доста хубава. Гледката от стаята беше великолепна, както през деня така и вечерта.

Оставихме си багажа и тръгнахме на обиколка из местността Платиа Гялос (Platia Gyalos).
Така намерихме 3 плажа с пясък единия от тях малък и както винаги водата е кристално чиста, на третия плаж имаше само една таверна, типично гръцка.

Вечерта имаше организиран транспорт до града. Там вечерният живот кипеше въпреки че времето беше доста ветровито. Баровете бяха пълни, както и заведенията (немога да си представя когато стане сезон как ще е :). Из уличките се виждаха малко хора забързани за да се скрият от силния вятър. На една от уличките видяхме единия от символите на о. Миконос, а именно пеликана Педро. А те всъщност били 2 или 3.

четвъртък, 24 април 2008 г.

о. Хидра (Саронически острови, Гърция)

Съществува остров без коли и транспорт. Да наистина има такова място и то не много далеч. Остров Хидра(Hydra)(гърците му казват Идра / Idra) е на час и половина от пристанище Пиреа (Атина, Гърция) е един от Сароническите острови (Егина, Спетсес, Агистри, Порос / Aegina, Spetses, Agistri, Poros).
Известен е с това, че на него няма коли, градски транспорт или мотори, няма и летище. Само няколко обществени коли са позволени, това са коли на полиция, болница и др.т. Предвижването става с коне или магарета. Удобен е за родители, тръгнали на почивка с малко дете. Също така е добро място за тинейджъри.

о. Хидра е островът на артистите (всеки гръцки остров си има символ). Аз бих казала че това е островът на котките, накъдето и да погледне човек ще забележи най-малко една котка.

Архитектурата на острова е типичната за гръцките острови. Малки бели къщички, високи до 3 етажа с боядисани в синьо или друг цвят прозорци и врати. Такива са хотелите, магазините, таверните и баровете.
На острова има една открита дискотека (тя не работеше по това време на годината: 15-16 март), много кафенета като повечето са клубове вечер, и малки таверни.
Само на 15 минути пеш от ляво на пристанището се намира един от плажовете на острова. Този плаж е с скали, от които може да си изберете една скала и да бъде вашия шезлонг за слънчеви бани. След още няколко минути ще откриете откритата дискотека. Там се намира и едно кафене с много приятна музика, страхотна гледка и с много малко маси. Точно над кафето остават 2 вятърни мелници.

Ако продължите още десетина минути в същата посока ще стигнете до малко пристанище, пълно с рибарски лодки, наречено Камини. Там има няколко традиционни гръцки таверни. До Камини също така може и да се стигне с лодка (такси) от главното пристанище на о. Хидра. До Камини има малък плаж с камъни, ако не ви хареса този плаж може да продължите и ще стигнете до Влихос. Така ако продължите може да откриете още много плажове, но ние нямахме време за това.
Ако тръгнете надясно от пристанището след около 20-25 минути ще стигнете до друг плаж, наречен Мандраки, на който може да да играете плажен волейбол.
о. Хидра е едно очарователно място, което няма как да забравите и на което може да се насладите само за 3-4 дена престой.

Нашата екскурзия беше 15-16 Март.

неделя, 20 април 2008 г.

Чай Lipton Morocco

Преди седмица си купих този чай. Като почитател на класическите чайове Twinings, бях малко предубеденa за Lipton. Но след първата чаша смея да твърдя, че Lipton Morocco влезе в моя топ 10 за любими чайове.



Lipton Morocco е от новата серия на Lipton, която е с пирамидални торбички.

Това е чай с мента, канела, цикория, плод шипка, женско биле и портокалови кори. Изключително приятен със силен аромат. Много добре се съчетава с бисквити с канела и кафява захар. Мисля че е перфектен за студените зимни вечери.

Горещо го препоръчвам на хората, обичащи чай с мента(и канела), но в момента търсят нещо по различно.